Направо към съдържанието

Луковит (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луковит (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Ловеч
Площ453.41 km²
Население18 655 души
Адм. центърЛуковит
Брой селища12
Управление
КметИван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет17 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • ДПС (4)
  • Зелените (3)
  • БСП (2)
Луковит (община) в Общомедия
Гербът на община Луковит

Община Луковит се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Ловеч.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северозападната част на област Ловеч. С площта си от 453,408 km2 заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,98% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Преобладаващият релеф на общината е хълмистият. Територията ѝ попада в пределите на Западния и Средния Предбалкан.

С изключение на районите разположени източно от долината на река Вит останалата част на община Луковит е заета от т.нар. Карлуковска хълмиста област, простираща се между долината на река Искър на запад, долината на река Вит на изток и Източна Батулска река (ляв приток на река Златна Панега) на юг. През средата на областта, в т.ч. и през общинския център град Луковит, от юг на север протича река Златна Панега. В югозападния ъгъл на общината, югозападно от село Беленци се намира най-високата ѝ точка 529 m н.в.

Източно от долината на река Вит се простират крайните западни части на ниските Угърчински височини с най-висока точка 375 m, разположена югоизточно от село Торос.

Минималната кота на община Луковит от 110 m н.в. и се намира в коритото на река Златна Панега, северно от град Луковит.

През западната част на общината протича река Искър на протежение около 9 – 10 km с част от долното си течение. Тук реката образува забележителния Карлуковски пролом, който почти изцяло попада в пределите на общината. Склоновете на пролома са стъмни, на места отвесни осеяни с множество ниши и пещери – Темната дупка, Хайдушката пещера и др. Тук на десния отвесен бряг на реката, северно от село Карлуково е изграден и функционира Националния пещерен дом.

От юг на север, през средата на общината с почти цялото си течение протича пълноводната река Златна Панега (десен приток на Искър).

Източните части на община Луковит се отводняват от река Вит, която преминава през нея с част от средното си течение. Тя протича между Карлуковската хълмиста област на запад и Угърчинските височини на изток в дълбока, на места каньоновидна долина. При село Бежаново отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток река Каменица, заедно със своя десен приток Катунецка река.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 18 125 100,00
Българи 13 302 73,39
Турци 516 2,85
Цигани 2 776 15,32
Други 56 0,31
Не се самоопределят 117 0,65
Неотговорили 1358 7,49

Има 12 населени места с общо население 16 371 жители към 15 декември 2023 г.[2]

Списък на населените места в община Луковит, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2023 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2023 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бежаново 1208 60,937 Петревене 579 17,823
Беленци 388 25,705 Пещерна 52 5,992
Дерманци 1978 60,533 Румянцево 636 27,277 Блъсничево
Дъбен 61 13,211 Тодоричене 332 30,502
Карлуково 553 36,026 Торос 1252 42,497 Лазар Станево
Луковит 8750 89,115 Горни Луковит Ъглен 582 43,790
ОБЩО 16371 453,408 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 263/обн. 02.12.1898 г. – преименува с. Горни Луковит на с. Луковит и го признава за гр. Луковит;
  • МЗ № 8866/обн. 5 януари 1948 г. – преименува с. Блъсничево на с. Румянцево;
  • Указ № 506/обн. 1 януари 1954 г. – преименува с. Торос на с. Лазар Станево;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава колиби Бели камък, Беровци и Под зъба поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дерманци и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Луковит;
  • Указ № 306/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Лазар Станево на с. Торос.

През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 88,4 km: